Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2013 23:58 - Венеция и усмивките
Автор: kakvodaobleka Категория: Туризъм   
Прочетен: 2331 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.05.2013 00:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Имахме годишнина от сватбата. И празнувахме във Венеция. Незабравимо изживяване!    За сефте бях в Италия. И за пореден път се убеждавам, че важи правилото за южните и северните народи. За късмет и ние сме южен народ, но въпреки това забелязах няколко сериозни разлики. В общи линии хората от юга са по-сърдечни, по-усмихнати, по- приятелски. Северните народи пък са съответно по-студени и затворени. Няма да правя психологическо изследване, просто споделям впечатления. Та да се върнем към хубавото.
   Пристигнахме в петък вечер. Пътят беше страхотен, таксата отговаряше на качеството на пътя ( де ги тези магистрали в България еееей ... ). Хотелчето беше в Местре, с паркинг както му е реда. Изобщо не беше скъпо и много ни хареса. Добре че предварително бях купила карти за градския транспорт и за тоалетна. Между другото за пръв път  през интернет си купувах билет за ползване на тоалетна. Заслужаваше си, ползвахме 50% намаление, къде дават така я...  
   image
 
  Автобусът ни закара на Пиаца де Рома и изведнъж се озовахме на невероятно място. Имаше много хора, кой дърпа куфар, кой се прегръща с някого, друг търси къде са корабчетата, с две думи шумотевица както сме си свикнали у нас.  
   Направи ни впечатление, че имаше много италианци. И бяха навсякъде : по улиците, на най-посещаваните туристически места, по ресторантите. Не, не съм се объркала. Миналата година например бяхме на море в Албена. Там с изключение на персонала българска реч се чуваше твърде рядко. В Прага пък на стария площад чешка реч рядко звучи, всъщност по-вероятно е да се чуе българска от сергиите с всевъзможни сувенири. 
   Другото, което ни направи впечатление е, че всички бяха изключително чисти и ухаеха на страхотни парфюми. Сетих се за разнообразните аромати, разнасящи се в бъргарския градски транспорт в знойно лято... Бяха облечени като че ли отиваха на сватба. Е па толкова пременени хора не бях виждала отдавна. То и ние българите се обличаме хубаво, но това там беше изключително. Уж и там е криза...
   Направихме много снимки, обаче останахме разочаровани когато ги разгледахме. Атмосферата, която се усеща на живо, не се запечатва в снимките. Почти на всеки перваз на прозорец имаше цветя. Много кактусчета, които от вечната влага може би няма и нужда да се поливат.  И всички цветя и саксии  бяха подредени с такъв финес, много изискано и перфектно аранжирани.  
   Абе влизала съм в български хотели, магазини и молове. Е па никой не ми се усмихна на входа, не ме посрещна, дори ми се е случвало магазинерка откровенно да ми каже, че моето присъствие я притеснява !!! Във Венеция в началото ми се струваше, че са се припознали и ми се усмихват погрешка. Ама толкова сърдечни усмивки не съм виждала от детството си. Обичам усмивките и затова ще запомня Венеция като града на усмихнатите хора. Сутрин собственичката на хотела само дето не ни разцелува като ни посрещаше на закуска. Случайно присъствахме на предаване на смените в хотела и тя посрещаше своя персонал с широка усмивка, прегръдка и целувка и някаква си италианска тирада, която, съдейки по интонацията и, нямаше как да бъде упрек или нещо подобно. 
   Свалям шапка на хората, които управляваха различните лодки, гондоли и други плавателни средства по каналите. В по-тесните имах чувството, че ей сега ще се блъснат. Нито един път не стана произшествие, въпреки че често се стигаше до критични ситуации. Стояхме на един мост и гледахме като чалнати как от всякъде идваха и си заминаваха разните му там лодки и подобни. И все бързаха. Добре че във Венеция няма асфалт с българските дупки, че и тях трябваше да заобикалят. 
   Предварително бях проучила на интернета форумите и офертите на пътническите агенции, та бях планирала къде е хубаво да отидем и какво да видим. На островите Мурано и Бурано бяхме за няколко часа. Всеки от тях си има своята магия и е задължително да се видят. Мурано - ръчна изработка на стъклени украшения. След първите два - три магазина за стъкло, в които влязохме ни се изчерпа желанието да влизаме в останалите поне сто подобни. Имаше много красиви неща, невероятна изработка, имаше и по-кичозни. Имаше и витрини с надпис, че в магазина не се продава китайска стока. Не знам дали е истина, защото видях дрънкулки, които ми се сториха някакси познати... Но китайските шалчета с еднаква дантелка се продаваха под път и над път, та чак малко ме подразниха.  Бурано - островът с ярко боядисаните къщи и ръчно изработената дантела. Къщите са с различни цветове и това създава много приятна и весела атмосфера. Само не разбрах защо на входната врата на почти всяка къща имаше закачена четка с дълга дръжка и парцал тип моп. И пак цветя, цветя. Влязохме в един от магазините - галерии за дантелени стоки. Че са изключително красиви е истина, но като видях колко пипкава работа е  изработката им чак ми стана мъчно за възрастната жена, която демонстрираше шиенето. Попитах млада продавачка дали и тя може да бродира дантела и дали изобщо има млади да се учат. За съжаление няма беше отговорът.  
   Площад Сан Марко оставихме за по към края. И не сгрешихме. Подминахме дъъългите опащки за възможността да погледнеш Венеция отвисоко и не съжаляваме. Тук беше единственото място, където имаше повечко чуждестранни туристи и италианците вече бяха малцинство. 
   Предпочетохме тесните улички с по-малко хора и миниатюрни ресторантчета. В едно такова седнахме да вечеряме и да се почерпим за празника ни. Готвач беше бащата, мъж на около 55 години,черноок хубавец италианец като на картинка както казваше дядо ми. Майката беше барманка и помощник-сервитьорка, също беше готина, но аз не си падам по жените, така че не съм я заглеждала чак толкова. И синът, веднага лови окото, мъж на около 25 години, висок, също черноок и постоянно усмихнат, сервитьорче момче. Как разбираше кога е точния момент да дойде и кога да не идва не схванах. Невероятно приятна обстановка, храната беше превъзходна ( ядохме морски плодове и салата ), пийнахме наливно червено винце, което толкова ни се усладииии... Може да е било защото вече бяхме изморени, въпреки това се чувствахме страхотно. А това е най-важното. 
   Във Венеция къщите нали нямат дворове и местните се опитват да си направят зелено кътче - кой цветя на первазите, кой на балкона саксии. Много интересни ни бяха допълнително  построените тераси, някои ни в клин, ни в ръкав, обаче целите в зеленина -дървета, храсти и цветя. Абе направено с мерак. 
   Въртяхме, сукахме, дългата разходка с корабче по Гранд канал направихме привечер и междувременно се стъмни. И туристите оредяха, седнахме най-отзад на корабчето, кеф, какво повече му трябва на човек! 
   В хотела се прибрахме за моя изненада чак в 23 часа. Все имаше какво да видим и се спирахме тук и там да погледнем : колоритни карнавални маски, тесни улички-каналчета, товарна лодка със стока, която се наложи да пререждат, защото лодката не мина под ниския мост, гондоли с приклякващи гондолиери по същата причина, не чухме някой гондолиер да пее де, сигурно са били вече изморени.  
   Венеция си заслужава да бъде видяна и то наживо. Докога ще я има не знам, доста от къщите бяха с повдигнати допълнително врати. Над водата е останало само най-горното стъпало. До моста Риалти имаше вода и на тротоара. За наш късмет само там, другаде беше сухо. Много бяха олющените къщи, но не им се чудя на местните. Ако трябва на всеки 5 години да се измазват отново хич не им завиждам. Особено чувство, че там животът е спрял. И в същото време че всичко е временно. 
  Не ни се тръгваше обратно. И решихме, че ще отидем пак. 
  Благодаря за хубавото време, за идеята на съпруга ми да си направим този подарък, за многобройните усмивки и позитивната енергия ! 
   




Тагове:   усмивка,   усмивки,   Венеция,


Гласувай:
1



Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
26.05.2013 18:32
Браво на вас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kakvodaobleka
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 10762
Постинги: 4
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031